ТУПИК

кIакI, са кьил кIеви куьче. 2. ж -д. тупик (ракьун рекьин станцийрин са кьил амай рекьерик ккIанвай, муькуь кьил фидай чка авачиз куьтягь хьанвай рехъ, ина вагонар, паровозар акъвазарда). ♦ стать в тупик кIеве гьатун, гаф жигъин тийиз амукьун; поставить в тупик кIеве ттун.
ТУПЕТЬ
ТУПИТЬСЯ

Значение слова в других словарях