КЪАКЪРА

сущ.; -ди, -да; -яр, -йри, - йра 1) къушарин (къазарин) къакъа сесер. 2) куьч., векъи манасуз рахун. Ви къакърайри вуна ийизвай кӀвалахдин бегъемсузвални къалурзава, ви уьмуьрдин вижесузвални. Т. А. Мехъер куьтягь тахьанмаз.

* къакъра(яр) ягъун гл., 1) къушари къа-къа сесер акъудун. ... кака хайи вечре къакъраяр ядайди хьиз, Агьмедани гьар хъивегьайла "тӀаримар" язава. М. Б. "Жигули". 2) куьч., векъи манасуз, гзаф ва кӀевиз рахун. Хабар тушиз, ягъиз къакъра, Шан я лув гуз цавай пара. Акьурмир жув Шагь дагълара, Агъадни винид тийижиз. С. С. Лавгъа шаирдиз. Рамзият, лугьудай гаф тачагъиз, амукьна. «Къуй Салмана къакъра ярай, зун кисда. Белки, икӀ пис жеч», - фикир авуна ада мад. 3. Э. Рамзият. Папа, гьа икӀ къакъра ягъиз, зи зегьле тухузвай. 3. Э. Зулун пеш. Абур, кьуртӀуь верчер хьиз, къакъра ягъиз, алатна. 3. Э. Кек галкӀизва. Синонимар: балабанар ягъун, барби ягъун, даллай ягъун.

КЪАКЪАЖУН
КЪАКЪРАЧИ

Значение слова в других словарях