ВАФАЛУВАЛ

сущ.; -или, -иле са касди нихъ-квехъ галаз ятӀани авай вичин алакъаяр, рафтарвилер чпиз мажбури гьалда кьилиз акъуддай ери. рекье чан эцигиз гьазурлувал. "Вафалувал" гаф чна гзаф гафарин вилик эцигзава. ЛГ, 1994, 23. ӀX. Адан веледри... бубадиз вафалувал къалурзава ва адан рикӀ шадарзава. ЛГ, 2001, 26. VӀӀ. Жув лезги яз, Сулейман гьам Дагьустандиз, гьам вири уьдкведиз вафалувал авун - имни ашкара кар я эхир! А. А. Арифдар Сулейман. Тек дустариз вафалувал хвена за... М. Б. Дустариз. Вафасуздав эгечӀмир, дуст, адакай ваз яр жедай туш, Вафалувал чин тийирдахъ эдеб, намус, ар жедай туш. Ас. М. Гъезелар.

* вафалувал авун гл., ни низ-квез вафалу тир гьалда аваз хьун.

ВАФАЛУБУР
ВАФАЛУВАЛ

Значение слова в других словарях