ВИЛИКУН

гл., ни вуж-вуч; -да, -на; -из, -зава; -а, -ин, -рай, -мир; вилик авун, вилик тавун, вилик тахвун, вилик хъийимир вилик авун мягькем ибарадин рахунрин форма. Кил. ВИЛИК \[ вилик авун \]

ВИЛИКУН
ВИНЕ

Значение слова в других словарях