НЕРЕЧӀ

сущ. -а, -а; -ар, -ри, -ра 1) гьамиша нер авахьзавайди. Жуван нер михь, я нерѐчӀ. Ф. 2) яш тахьанвайди, гьвѐчӀиди. - Вун зи патав неречӀ я, зун валай гьич тахьайтӀа, кьве йисан чӀехи я. Р. 3) са кар кьилиз акъудун патал зайифди, виже текъведайди. Ветегадиз герекбур вун хьтин неречӀар тут. Ана ви кар авач, - лагьана имиди. Вун ана къай фена сафра жеда. З. Э. КУТВ-диз фена.

НЕРЕЧӀ
НЕСИБ

Значение слова в других словарях