ШЕР

араб, сущ.; -ди, -да 1) шариат. Малд иес хьана дириди, Шер авачиз, я диван, наиб. Е. Э. Наиб Гьасаназ. 2) фитне. Шаирдин багъ кӀевнава мад цуькверив, Гьайиф ина иесидин хъвер амач, чӀив-чӀивзава пионеррини нуькӀери, Алхиш ама, яд ксарин шер амач. А. С. Шаламар ва чуьнгуьр.

* шер авун гл., ни 1) шариат кардик кутун. Эй, адалат шер ийидай мирзе Гьасан Гьинава? Е. Э. Гьинава. 2) фитне авун.

ШЕНПӀИ
ШЕРЗУМУН

Значение слова в других словарях