КЬЕНЯТУН

гл., ни вуч; -да, -на; -из, -зава; -а || ая, -ин, -рай, -мир; кьенят авун, кьенят тавун, кьенят тахвун, кьенят хъийимир яргъалди бес жедайвал, тӀимил-тӀимил ишлемишун, харжун. Вучда кьван, гвайбур къенятда: жилкадихъ тек са кӀир тазва, чӀехи кӀир. М. Б. За бананар недач

КЬЕНЯТЛУДАКАЗ
КЬЕП

Значение слова в других словарях