ТУРБА

туьрк, сущ.; -ди, -да; -яр, -йри, -йра къене са вуч ятӀани туна хуьн патал парчадикай ва хамуникай яргъивилихъди цванвай затӀ. Са зирба харчи техил турбада аваз зм кӀула авай. И. В. Адан тӀвар Вели, зи тӀвар Пери. Ма, и чуьнгуьр, вичин турбада хутуна, хкунихъ акал хъия. С. Ярагъви ашукь Уьзден. Ада уьгьуь язава, виниз жезва, вичин гъилин шейэриз, вил галамай хьиз, килигзава ва мукьвал-мукьвал кьилик квай ацӀанвай турба ястухдин каник кухтазва... Н. М. Буба. Синоним: тагъар.

* турбада кьиф |къугъун кил. кандуда кьиф къугъун.

ТУРАТАР
ТУРБА

Значение слова в других словарях