ЭФЕРАР

сущ., гзафв. кь.; -ри, -ра хуьрекдик кутадай хъсан тӀям ва ни гъидай хъач-набатат. Булдалди эферар кӀвахнавай шурвади дустариз ахьтин дад гузвай хьи, гуя исятда абур живеди кӀевнавай кӀвалин къеняй женнетдин юкьвал акъатнавай. У. Къемберов. Спелар куьрсарай хам. Вергер, тегьмезханар, кӀелен мичер, пилер, сурар, мурсар, шанатар ( пурнияр ), цӀангурар, эферар - гьисабна куьтягь жедач. ЛГ, 1994, 14.Ӏ.

ЭФЕНДИ
ЭФЗЕЛ

Digər lüğətlərdə