КЪИЛАВ

туьрк, сущ.; -ди, -да; -ар, -ри, -ра 1) хци авур алатдин сиве гьатай ракь акъудун патал ийидай гьерекат. # дергесдик ~ кумач, мукӀратӀдиз ~ кӀанзава. 2) куьч. гьевеслу гьисс(ер).

* мецериз кьилав гун

* кьилав гун гл. ни 1) хци гьалдиз гъун. Чарх гайи дергесдиз кьилавни гун адет л. Р. 2) куьч. зигьин артухарун. Гележег лагьайтӀа, жегьилринди я. Жегьилривай яргъа хьайитӀа, зун михьиз куьт жеда, цикай хкатай балугъ хьиз жеда. Жегьилри, ваз кӀандатӀа, чаз, кьуьзуьбуруз, кьилав гузва. 3. Э. Скульптор.

* кьилав(ар) ягъун гл., ни низ ягьанатар авун. Крарни куьбур хьайила, заз и кьилавар ягъуникай вучзавайди я! А. Р., Я. Я. Хендедадин мехъер.

КЪИЙИМ:
КЪИЛЕМИШУН

Digər lüğətlərdə