SƏRİN
прил. 1. серин, тӀимил къайи (мес. гьава, яд); // сущ. серин гьава; серин чка; хъен квай чка; sərində oturmaq сериник ацукьун; sərin düşmək серин хьун, гьава тӀимил къайи хьун; 2. пер. араяр къайи, бейкеф, къайи; ** sərin baxmaq къайиз килигун (эгечӀун), яб тагун, рикӀ ккун тавун; ürəyini sərin saxlamaq кил. ürək (ürəyinə sərin su səpmək).