ЧИРАГЪ

фарс, сущ.; -ди, -да; -ар, -ри, -ра 1) мичӀи вахтунда ва я мичӀи чкада экв гун патал кудай затӀ. Нянин чӀавуз майдандал Агъзур чирагъ куькӀуьра. Ф. Бахтавар. Эхирни, гада фена и къеледин къенез. Чирагъ гваз вири кӀвалерин къенера ам къекъвена. Ф. Кесибдин хва Къагьриман, И къванцел инлай хъфей Асанан бубади кӀвале чирагъдин звезда, экв патал кудай чикьер гзаф гатадайд я. З. Э. Муькъвел гелер. НафтӀадин лампаяр а чӀавуз (XX асирдин сифте кьилера. -А. Г.) авайди тушир. Чепедикай «чирагъар» лугьудайбур ийидай, багъунин чкадал канаб ва я пекер ишлемишдай. ЛГ, 2003, 2. Х. 2) шиир. гуьзелвилин, гуьрчегвилин образ. Гъилел кудай, нур гудай чирагъ я вун... Е. Э. Туькезбан. Межлисдин чирагъ я ханум. Е. Э.

* чирагъ(ар) \[ишигъ\] гваз къекъуьн кил. юкъуз чирагъ(ар) \[ишигъ\] гваз къекъуьн.

ЧИР
ЧИРАГЪЛАВАН

Digər lüğətlərdə